Албания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за държавата на Балканския полуостров. За историческата държава в Кавказ вижте Кавказка Албания.

Република Албания
Republika e Shqipërisë (албански)
      
Национален химн: Himni i Flamurit
Наименование на местния жител: албанец
Местоположение на Албания
Местоположение на Албания
География и население
Площ 28 748[1] km²
(на 140-то място)
Води 4,7%
Климат средиземноморски
Столица Тирана
41°20′ с. ш. 19°48′ и. д. / 41.333333° с. ш. 19.8° и. д.
Най-голям град Тирана
Официален език албански
Население (2017) 2 876 591[2]
Гъстота на нас. 105 души/km²
(на 63-то място)
Управление
Форма Парламентарна република
Президент Илир Мета
Министър-председател Еди Рама
Организации Съвет на Европа, НАТО, ООН, ОИС, ОЧИС
История
Независимост от
Османската империя
28 ноември 1912
Икономика
БВП (ППС, 2018) $38,154 млн.
БВП на човек (ППС) $13 274
БВП (ном., 2018) $15,289 млн.
БВП на човек (ном.) $5319
ИЧР (2015) Повишение 0,764 (висок)
(75-то)
Коеф. на Джини (2013) 34,5 (среден)
Прод. на живота 76,4
(на 46-то място)
Детска смъртност 19,2
(на 91-во място)
Грамотност 99,0
(на 45-то място)
Валута Албански лек (ALL)
Други данни
Часова зона CET (UTC+1)
Лятно време (UTC+2)
Код по ISO AL
Интернет домейн .al
Телефонен код +355
Официален сайт www.e-albania.al
Република Албания в Общомедия

Република Албания (на албански: Republika e Shqipërisë, изговаря се Републѝка е Шкипърѝсъ, кратка форма Алба̀ния (на албански: Shqipëria, изговаря се Шкипърѝя) е страна в Южна Европа.

Граничи с Черна гора на север, Косово на североизток, Северна Македония на изток и Гърция на юг. Има излаз на Адриатическо море на запад и на Йонийско море на югозапад. Площта ѝ е 29 176 km², от които 27 805 km² суша и 1371 km² водна площ.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Топонимът „Албания“ произлиза от средновековното латинско название на страната. Възможно е то да е произлязло от наименованието на илирийското племе албани (на албански: Albanët), отбелязано от Клавдий Птолемей, географ и астроном от Александрия, съставя карта през 150 г. от н.е., на която е посочен градът Албанополис, разположен на североизток от град Дуръс[3]. От него, вероятно, е произлязло названието на средновековното селище под името Арбърия (Албанон или Арбанон), въпреки че няма никаква сигурност, че то се е намирало на мястото на древния Албанополис[4]. В своята история, написана през XI век, византийският историк Михаил Аталиат за пръв път споменава за албани, участвали във въстание против Константинопол през 1043 г., и за арбанити като поданици на херцога на Дирахия. През Средните векове албанците са наричали страната си Арбъри (на албански: Arbëri) или Арбъни (на албански: Arbëni), а себе си – арбъреши (на албански: Arbëreshë) или арбънеши (на албански: Arbëneshë)[5][6].

Понастоящем албанците наричат страната си Shqipëri или Shqipëria. Още през XVII век те постепенно заменят Arbëria и Arbëresh с топонима Shqipëria и етническия демоним Shqiptarë съответно. Shqipëria и Shqiptarë широко се интерпретират като „Земя на орли“ и „Деца на орли“[7][8]. Според една различна версия, албанската думата Shqipëria произлиза от глагола „произношение“ („shqiptoj“), образуван от латинското excipere (разбирам). В такъв случай албанският ендоним по начало би бил термин, значещ „разбира“[9] или „излага мисъл, говори разбрано“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Днешна Албания в древността е била северната част на Епир, а по-късно там е разположена част от римската област (провинция) Нов Епир. За първи път понятието „албански“ се среща в текст на „бащата на съвременната география“ Клавдий Птоломей през II век. По-късно този термин започва да се среща все по-често в летописите на ромейските историци. След като са част от България през IX-XIII век и за кратко са в ромейската и сръбската държави, албанските земи са завладени от Османската империя през 1478 г.

По време на Балканската война, на 28 ноември 1912 г., Албания обявява своята независимост от Османската империя с декларацията от Вльора.[10] След като страната извоюва своята политическа независимост, тя се превръща в конституционна монархия. Великите сили налагат за монарх на Албания да бъде избран принц Вилхелм от Вид. Младият принц обаче няма необходимия административен и дипломатически опит, поради което напуска албанския трон само 6 месеца след като го е заел. Малко след това, с началото на Първата световна война, територията на страната е окупирана от Сърбия, Гърция и Италия, а след това и от войски на Австро-Унгария и Франция, като остава под чужда окупация до 1920 г.[11]

През 1920 г. е създаден първият парламент в Албания. В 1921 г. католиците геги в Северна Албания, подкрепени от Югославия, провъзгласяват Република Мирдита, която съществува само няколко месеца. През 1928 г. парламентът е разпуснат, а страната е обявена за кралство. Новият владетел на страната е бившият министър-председател и бивш президент Ахмед Зогу, който е коронясан за крал под името Зогу I и управлява до 1939 г.

Страната е окупирана от Италия по време на Втората световна война. Съпротивителното движение постепенно е овладяно от новосъздадената комунистическа партия с водач Енвер Ходжа. След изтеглянето на италианците партизаните завземат властта. Първоначално Енвер Ходжа поддържа добри отношения със СССР и останалите държави от Източния блок, но след смъртта на Сталин той отрича реформите на Хрушчов и преориентира Албания към Китай на Мао Дзедун. С времето обаче и контактите с Китай отслабват, най-вече след края на управлението на Мао. Албания става все по-изолирана и поддържа минимален досег с останалия свят.

До 1990 г., 5 години след смъртта на Ходжа, Албания е затворена комунистическа държава, която има минимална комуникация дори с другите комунистически държави. Въпреки възникналата многопартийна демокрация, страната има проблеми с икономиката, развихрилата се организирана престъпност, както и с многото албански бежанци от Косово.

През 1992 г. се провеждат първите демократични избори в Албания след Втората световна война. [12]

По време на бомбардировките на НАТО над Югославия през 1999 г. Албания приема близо 500 000 бежанци – етнически албанци от граничещото със страната Косово.[12]

НАТО официално кани Албания и Хърватия за свои членове на срещата на върха в Букурещ през април 2008 г. На 1 април 2009 г. те официално се присъединяват към Алианса.

През 2009 г. Албания официално кандидатства за членство в ЕС.[12]

География[редактиране | редактиране на кода]

Площта на Албания е 28 750 km², с 362 km брегова линия на Йонийско и Адриатическо море, 282 km граница с Гърция на юг и общо 438 km граници със Северна Македония на изток, Косово на североизток и Черна гора на северозапад.[13] Около 70% от територията на страната е заета от планини и хълмове, а близо 20% е крайбрежна равнина.[14]

Албанските Алпи или Проклетия са част от Динарите и на много места са труднодостъпни или изцяло непристъпни. Реките на север образуват дълбоки долини, които представляват допълнително естествено препятствие.[15] В Централна Албания е разположен хребетът Черменика, който не се отличава с особено високи възвишения – предимно между 305 и 915 m н.в. Планините в този централен регион са главно от варовик и пясъчник, и седят върху разлом с повишен земетръсен риск.[16] Източно от Черменика се намира най-високата планина в страната, Кораб, чийто връх Голям Кораб се издига на 2764 m н.в.[17] Това са най-недостъпните райони на целия Балкански полуостров. Най-ниски са хълмовете и възвишенията в южна Албания, където речните долини са широки, а условията за земеделие са добри.[16]

Долината на река Валбона в Албанските Алпи

По-равнинни са бреговата ивица, чиято широчина достига до 50 km в района на Елбасан, но е средно не повече от 16 km, както и преходните равнини между крайбрежието и планинските райони.[18] Тези райони са предимно сухи, с бедни почви, но в подножията на планинските вериги дъждовете са редовни и почвите са плодородни.[18] На югоизток се намират живописните Охридско, Преспанско и Малко Преспанско езера, които Албания споделя с Република Македония и Гърция. Границите на трите страни се срещат в Преспанското.[16]

Езерата, както и повечето потоци и реки в източна Албания, се оттичат в Черни Дрин, който се влива в Адриатическо море.[19] Повечето реки са силно непостоянни. Често нивата им са прекалено ниски, за да са полезни за напояване на селскостопански площи; от друга страна, при пълноводие вследствие на планински валежи, нивата им се покачват драстично и непредвидимо. Изключение прави река Буна, единствената плавателна в Албания.[20] Захранваната от планинско снеготопене и сезонни валежи река Дрин също е относително спокойна, пълноводието ѝ варира с не повече от ⅓ между сезоните. Тя е и най-дългата река в Албания, с дължина 282 km, а водосборният ѝ басейн възлиза на 15 540 km².[21] Други големи реки са Вьоса и Девол, а Шкумбини (Шкумба) тече в централната част на страната. С цел оползотворяване на реките за селскостопански нужди са изградени напоителни канали, какъвто е каналът Вьоса-Леван-Фиер. Благодарение на следвоенните усилия за усвояване на реките, напояваните площи нарастват от 29 000 хектара през 1938 година до 400 000 хектара през 1986 година.[21]

Крайбрежието на Йонийско море, известно и като Албанска Ривиера

Климатът в Албания е субтропичен средиземноморски, с влажна зима и сухо лято. Поради разположението си на брега на Йонийско и Адриатическо море и планински вериги във вътрешността, страната има необичайно климатично разнообразие.[22] Средните температури в низините са около 7 °C през зимата и 24 °C през лятото, предопределяйки мек климат, макар и с висока влажност. В южните низини средните температури са по-високи. Температурните амплитуди във вътрешността пък се предопределят най-вече от разликите във височините. Средните валежни количества са високи поради срещане на средиземноморски и континентални въздушни маси.[23] Навлизането на средиземноморския въздух предизвиква вертикални течения, които пораждат и чести гръмотевични бури със силни ветрове и поройни дъждове. Близо 95% от всички валежи падат през зимата, а в низините количеството им възлиза на 1000 – 1500 mm. В планините валежните количества са между 1800 и 2600 mm, макар да няма точни данни и тези количества да се базират на изчисления, а не на наблюдения.[23]

Страната е сравнително богата на полезни изкопаеми, но повечето от находищата са неразработени. Сред по-ценните ресурси са нефт, природен газ, битум, въглища, желязна руда, боксити, хром, медна руда и никел. Има големи солни находища.[24] Климатичните и релефни особености дават на Албания и голям хидроенергиен потенциал, който е усвоен чрез няколко мащабни водноелектрически централи. Сериозно засушаване през 1980-те години обаче показва рисковете от прекалената зависимост от ВЕЦ.[25]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Албания е 3 170 048 (2009).

Население (1961 – 2003) Възрастова структура (2005)
Население (1961 – 2003)
Възрастова структура (2005)

Албанците са по-силно родово и национално ангажирани, отколкото религиозно пристрастни, особено след дългогодишния комунистически режим. В 2001 г. в Албания мюсюлманите са 38,8%, християните общо са 35,4% (от които католици 16,8%, православни 16,1%, протестанти 0,6%, други 0,6%), нерелигиозни са 25,6%, отчетени са и 0,2% бахайци и др.[26]

След забраната на религиите от 1967 г. в по-стари нестатистически най-общи оценки на ЦРУ и предположения за състоянието след 1990 г. ориентировъчно за мюсюлманско се счита 70% от населението, 20% са православни и 10 – католици.[27]

На преброяването от 2004 г. 98,6% от населението са се определили за етнически албанци (известни и като арнаути), а за гърци – 1,2%. [28] Етническите албанци се делят на две основни етнолинвгистични групи – геги и тоски, населяващи съответно регионите на север и юг от река Шкумба.[14] Останалите официално признати малцинства са арумъни (власи), черногорци, българи, цигани и македонци (признати само в Мала Преспа и село Връбник). Голяма част от македонците в Албания се самоопределят като българи, други от тях приемат термина македонци, но не смятат, че между македонци и българи има етническа разлика.

Хората с български произход в посочените райони (близо до Охридското езеро) са признати от албанското правителство и се считат за българи.[29] Организации на славяноезичното малцинство с българска ориентация са Културното дружество „Иван Вазов“, както и „Просперитет Голо бърдо“. Организации на славяноезичното малцинство с македонистка ориентация са: Организация за защита правата на македонците в Албания "Дружество Преспа", Македонско-егейско дружество от село Връбник, дружество "Гора" от Кукъс, дружество "Мир" от Тирана, обединени в Общност на македонците в Албания. В областта Мала Преспа признатото като официално македонско малцинство има право на обучение на майчин македонски език в началното училище.

Езици[редактиране | редактиране на кода]

В Албания албанският е официален език, но се говорят също гръцки, български и македонски език, арумънски (румънски език) и др. Съществува и малобройно славяноезично черногорско малцинство. Много етнически албанци живеят в съседно Косово, Република Македония, Гърция и по-малки общности – в Черна гора.

Българи[редактиране | редактиране на кода]

В днешно време българите в Албания са групирани главно в 3 района:

Сали Бериша през 2000 г. пръв от албанските политици заявява, че българите в пределите на държавата са около 50 000 души. Тези данни са потвърдени на база оценки на различни учени и международни организации, както и по данни на Екзархията, доклади на Българското консулство в Албания, книгата на Светлозар ЕлдъровБългарите в Албания“ и други.

Според вестникМонитор“ броят на българите в някои на градовете в Албания е следният: 4 – 5 хиляди в Елбасан, 3 – 4 хиляди в Тирана, 2 – 3 хиляди в Драч, около 1000 в Пешкопия.

Много от известните личности в Албания са от български произход и в днешно време много български деца учат в български висши и средни училища.

Въпреки пропагандата от много страни (гръцка, сръбска, турска, албанска и влашка), както и заплахи, на които са били подложени българите там през вековете, някои са запазили своите български корени.

Сградата на парламента в Тирана

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Държавният глава е президентът, избиран от Кувенди Популор (Народното събрание). По-голямата част от 155-те члена на парламента се избират от албанците на всеки 5 години. Президентът се подпомага от Министерски съвет, назначаван от него.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Албания е разделена на 65 общини, групирани в 12 области. Столицата Тирана има специален статут.

Области в Албания
  1. Берат – Берат
  2. Дебър – Пешкопия
  3. Драч – Драч
  4. Елбасан – Елбасан
  5. Фиер – Фиер
  6. Аргирокастро – Аргирокастро
  7. Корча – Корча
  8. Кукъс – Кукъс
  9. Лежа – Лежа
  10. Шкодра – Шкодра
  11. Тирана – Тирана
  12. Вльора – Вльора

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Албания е аграрна страна, тя е сред най-бедните държави в Европа[30] БВП на глава от населението е едва 25% от средното за Европа.[31] Страната има проблем с високата безработица, корупцията, която достига високи правителствени нива, и организираната престъпност.

Основният износ на Албания е на хром и продукти на хранително-вкусовата промишленост.[12]Вносът е главно от Гърция и Италия, от които получава и финансова помощ. Парите, които емигрантите, работещи в чужбина, пращат на своите близки в Албания, са важен източник на приходи за страната.[12]

Брутният вътрешен продукт (ППС) възлиза на $21,28 милиарда, или около $6000 на глава от населението – в региона по-нисък БВП има само Косово. От БВП 20,6% се падат на земеделието и селското стопанство, 19,9% – на промишлеността, и 59,5% – на услугите. Въпреки че населението е 3 970 000 души, работната ръка възлиза на 1 090 000 души, или по-малко от ⅓ от населението. Най-много работоспособни албанци са заети в областта на земеделието – 58%.

По официални данни безработицата е около 13%. Други проблеми са големият бюджетен дефицит (близо 1 млрд. щ.д.) и недостигът на електричество.

Липсата на адекватна инфраструктура и корупцията спират чуждестранните инвеститори.[12]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Грамотността в Албания е 99,0%[32], което поставя страната на 21-во място в световен мащаб[33] и значително пред България.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. CIA World Factbook
  2. [1]
  3. Madrugearu A, Gordon M. The wars of the Balkan Peninsula. Rowman & Littlefield, 2007. p. 146.
  4. The Illyrians by J. J. Wilkes, 1992, ISBN 978-0-631-19807-9, p. 279
  5. Pinocacozza.it Шаблон:It icon
  6. Casanova. Radio-Arberesh.eu. // Radio-Arberesh. Посетен на 2019-06-04.
  7. Kristo Frasheri. History of Albania (A Brief Overview). Tirana, 1964.
  8. Lloshi, Xhevat. The Albanian Language. // United Nations Development Programme. Архивиран от оригинала на 2011-07-09. Посетен на 2019-06-04.
  9. Албанцы
  10. Мете 2007, с. 249.
  11. Мете 2007, с. 260 – 261.
  12. а б в г д е BBC News – Albania country profile. // Посетен на 17 февруари 2011.
  13. БК, 1992, pp. 57 – 58
  14. а б БК, 1992, p. xxviii
  15. БК, 1992, p. 59
  16. а б в БК, 1992, p. 60
  17. Europe Ultra-Prominences, peaklist.org, посетен на 2 ноември 2012
  18. а б БК, 1992, pp. 59 – 60
  19. БК, 1992, p. 61
  20. БК, 1992, pp. 63
  21. а б БК, 1992, p. 64
  22. БК, 1992, pp. 64 – 65
  23. а б БК, 1992, p. 65
  24. БК, 1992, p. 140
  25. БК, 1992, pp. 142 – 143
  26. World Christian Encyclopedia, 2001, Oxford University Press. Vol 1: p 51
  27. CIA – The World Factbook – Albania. // Cia.gov. Посетен на 21 август 2013.
  28. www.state.gov
  29. Правната комисия на албанския парламент призна българското малцинство. // Mediapool.bg, 12 октомври 2017 г.. Посетен на 5 декември 2017 г..
  30. Albania Country Brief. Министерство на външните работи и търговията (Австралия), 1 август 2008. Посетен 2 октомври 2009.
  31. Albania's GDP per capita in PPS (2008). // Eurostat. Посетен на 2 октомври 2009.
  32. Human Development Report 2009, посетен на 31 януари 2011
  33. Human Development Report 2009, посетен на 31 януари 2011

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Мете, Серж. История на албанците. София, Издателство „Рива“, 2007. ISBN 978-954-320-132-7. (на български)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]